Цар Калоян
Цар Калоян е най-малкият брат от рода Асеневци. Роден е около 1168 г. и умира на 8 октомври 1207 г. Негови братя са Иван Асен I и Теодор Петър, които през 1185 г. вдигат въстание и успяват да възстановят българската държава след Византийското владичество и да поставят началото на Второто българско царство. Произходът на династията Асеневци се смята за потомствена на българските царе Самуил, Петър I и Симеон I, но тази теза все повече се отхвърля в днешно време. Други изследователи смятат, че техният произход е влашки. Някои български историци смятат, че техният произход е кумански.
През 1187 г. Калоян е изпратен в Константинопол като заложник. От там той успява да избяга през 1189 г., като се укрива при цар Асен. След неговото убийство, Калоян е назначен от цар Петър за негов помощник. Цар Петър става жертва на заговор, но Калоян успява да отстрани заговорниците срещу властта на Асеневци и през 1198 г. е коронясан за цар на българите.