Битката при Адрианопол през 1205 г. е събитие, свързано с Осмия кръстоносен поход, който започва през 1202 г. и завършва през 1204 г. Този поход е организиран с цел освобождаване на Йерусалим от мюсюлманска власт. По време на преминаването през Балканите, кръстоносците се сблъскват с българите, които се противопоставят на тяхната експанзия. В битката при Адрианопол (днес Одрин, Турция), българският цар Калоян използва стратегическите предимства на местността и успешно отразява нападението на латинските кръстоносци. Българите взимат неприятелски знамена и постигат победа, която се оказва от съществено значение за по-нататъшната история на региона.
В резултат на битката, Калоян укрепва своето владичество в Тракия и постига значителни териториални придобивки. Това допринася за стабилизиране на положението на българите и за възстановяване на тяхната независимост в Тракия. Византийкият император, Балдуин е пленен в една от кулите на двореца, която днес се нарича Балдуиновата кула до края на дните си, когато е хвърлен от т.нар. „Лобна скала“ в пропастта на Царевец. След битката, латинските завоеватели остават в ограничени области на Балканския полуостров, като основната част от територията остава под контрола на българите.