Битката при Ахелой
Постоянно засилващото се геополитическо значение на България на Балканите предизвиква силно безпокойство във Византия. В Константинопол е взето решение да се прекратят всякакви други военни действия и всички сили да се насочат срещу България с Цел нейното унищожение.
Битката край Цариград
След неуспешен опит за завладявато на Константинопол, Симеон се пробва още няколко пъти. Един от опитите му е през 921 година.
Битката при Пиги
Битката при Пиги (Извора) е голямо сражение между българи и византийци при Цариград в местността „Извора“, непосредствено пред Селиврийските врата на Цариградските стени, станала между 11 и 18 март 921 година и завършила с голяма победа на българската армия. След предходните си военни победи, Симеон Първи има намерения към византийския трон, По това време има междуособичните проблеми във Византия.
Битката при Босфора
След битката близо до Константинопол пред 921 година, Цар Симеон сключва таен договор с египетския хариф Ал-Махди за съюз в стремеж да завладеят Константинопол. Плановете им обаче биват разкрити от византийците и пропадат.
Битката при Далмация
Много дълга и тежка война започва между българския цар Симеон I и византийския император Роман I Лакапин, който иска да превземе Византийската империя. Под силния натиск от българите и след като понася загуба след загуба, Византия започва преговори със Сърбия и Хърватия с цел да създаде съюз срещу българите.
Битката при Босненските планини
През 926 година след наслагващ се конфликт между цар Симеон Велики и хърватския крал Томислав, избухва война между двете държави.
Решаваща за войната е Битката при Босненските планини, която се състояла на 27 май 927 година. Симеон изпраща голяма армия срещу хърватите, която е посрещната от армията на Томислав. Битката се провежда в планините на Източна Босна, близо до реките Дрина и Босна.
Битката по устието на Дунав
През този период се появява нова сила по Балканите, а именно Киевска Русия, която сключва съюз с Визиантия. През август 968 година, киевският княз Светослав, подтикнат от Византия, нахлува в България с шестдесет - хилядна армия и разгромява двойно по - малката българска такава, която се оттегля в Силистра.
Битката край Преслав
След като руският княз разбива българските войски по Дунава през 968 година, той бива принуден да се върне в Киенска Русия, поради Печенежко нападение към Киев (за което се спекулира че са намесени и българите). На следващата година обаче той се връща в Бъргария с цел да унищожи Българското царство.
Падането на Велики Преслав
След разгрома през 969 година, България става съюзник на Киевска Русия в идната им война срещу Византийската империя. По време на нея, през пролетта на 971 година, Византия обръща хода на войната и прави масивна акция по суша и море към Българската столица - Велики Преслав, която бива отбранявана от българи и руси.
Битката при Дръстър
След падането на Велики Преслав пада цяла Източна България под византийска власт и цар Петър Втори бива свален от власт. По време на битката, Велики Преслав бива изгорен и войските са принудени да се евакуират към Силистра, където се намират главните сили на руския княз Светослав Първи.
Настъпление срещу византийските територии
Самуил организира мащабно настъпление във византийските територии на широк фронт. Войската навлиза многократно в Тракия,Македония, земите около Солун, Елада, Пелопонес , без да срещнат почти никаква съпротива.
Битка при Крепост Триадица
Византийската армия начело с император Василий II (976-1025) обсажда в продължение на 20 дни важната крепост Триадица. Чрез нейното завладяване той цели прекъсване на връзките между западните и източните български територии, за да ограничи действията на Самуил и брат му Арон.Обсадата е безрезултатна и Василии II се отегля,като поема с войските си през прохода Троянови врата.
Битката при Траянови врата
След падането на Велики Преслав и Дръстър падат цяла Източна и Южна България под византийска власт. Останалите незавладени земи на България, остават под владетелството на комитопулите.
Битката при река Сперхей
След значителния успех на българите в битката при Траянови врата на 17 август 986 г., във Византия избухва гражданска война. Скоро след това, империята се замесва в конфликт с Фатимидите за контрол над Сирия.
Първа битка при Солун
След победата при Траянови врата и последвалата гражданска война във Византийската империя, българският цар Самуил използва своята позиция и започва серия от нападения над ромейските крепости и градове в Балканския регион. През 995 г., след като успешно завладява голяма част от Северните Балкани, той решава да насочи своите войски на юг.
Битката в Дукла
След загубата при Сперхей през 995 година срещу византийците, българският цар Самуил обръща вниманието си към сръбските и хърватски княжества на северозапад, където византийското влияние е силно. През 998 година той напада сръбското княжество Дукла, което е управлявано от принц Иван Владимир.
Българо-Хърватска война
През втората половина на 10-ти век, Хърватското кралство е управлявано от крал Степан Държислав, който сключва съюз с Византия. В замяна, византийците признават неговото владичество над земите си.
Василий II завладява столицата Преслав
Император Василий II отново налага византийска власт в Североизточна България. С голяма армия той завладява старата българска столица Преслав, без да срещне противодействие.
Превземане на Адрианопол
Българската армия под командването на цар Самуил превзема Адрианопол (Одрин). Докато византийската войска е концентрирана при обасадата на Бдин (Видин), българите достигат бързо Тракия.
Поражение при река Вардар
Поражение претърпява българската войска на цар Самуил в битката при р.Вардар.Двете армии се оказват от двете страни на реката,но тъй като тя е пълноводна, цар Самуил пренебрегва заплахата и не организира войските си за сражение. Ромеите намирал брол и нападат българите.
