След триумфа в битката при Русион на 31 януари 1206 година, българите преследват оцелелите от латинската армия, които се опитват да се скрият в крайбрежната твърдина Родосто. Преди да започне обсадата на Родосто, цар Калоян решава да нападне и съседния град Апрос (Неапол). Градът е защитен от латински гарнизон под командването на Бег дьо Франзюр – васал на убития при Адрианопол граф Луи дьо Блоа. Апрос бива превзет и разрушен, а по време на щурма загива почти целият гарнизон – пленените обикновени войници са освободени, докато рицарите са екзекутирани.
След това българските войски се насочват към Родосто, което се явява силно укрепен град с голям гарнизон от венецианци. Гарнизонът е подсилен от оцелелите от битката при Русион и допълнителен отряд от 2000 войници, пристигащ по-късно. Тези сериозни военни сили са под командването на Теодор Врана – византийски аристократ, преминал на латинска служба.
Венецианците се били поникьосани и тръгнали да се евакуират по море. Въпреки този хаос, византиецът Никита Хониат твърди, че се състояло кратко сражение, при което българите побеждават, а Калоян успешно превзема Родосто. След превземането на града, българите продължават своето победоносно настъпление през Източна Тракия.
Сподели:
