Цар Борил
Борил беше цар на България от 1207 до 1218 г. Той се изкачва на трона след гражданска война с претендентите за короната - Алексий Слав и брат му Стрез. Борил се легитимира като владетел, женейки се за вдовицата на убития цар.
Управлението на Борил беше свързано с редица неуспехи. Той продължи политиката на своите предшественици Петър, Асен и Калоян, водейки агресивна външна политика. Борил проведе военни походи, които обаче често се оценяваха като неуспешни и катастрофални. Това доведе до отслабване на българската войска и икономическо изтощаване на страната.
През 1208 г., Борил води войска в Източна Тракия, където стълпва латинските сили. Битката при Боруй (юни 1208 г.) завършва с поражение за латинците, които се изтеглят към Пловдив. Следващата битка при Пловдив през юли 1208 г. обаче завършва с поражение за Борил. Този неуспех решава съдбата на Тракия, като латинците поемат контрол върху региона. Алексий Слав, претендент за трона, признава латинското владичество и става васал, а по-късно зет на латинския император Анри.
След поражението при Пловдив и утвърждаването на латинското владичество в Тракия, Борил остава цар до 1218 г., но управлението му е прекъснато от неуспехите и загубите по външните граници. Неговият период на управление е характеризиран с трудности и остава като един от по-слабите в епохата на Второто българско царство.
Продължението на войната между Борил и латинския император Анри, както и последващите събития, представляват сложен период в историята на България през средновековието.
След поражението в Битолското поле (Пелагония) и превземането на Мелник от Борил, обединените сили на латинците и деспот Слав успяват да нанесат тежко поражение на българите. Това води до обрат в отношенията между Борил и Анри. Стъпката на императора да се ожени за Мария, дъщеря на българския владетел Калоян, има за цел уравновесяване на положението и стабилизиране на отношенията между страните.
През 1213 г., Борил се справя с бунта на кумански вождове във Видинска област с подкрепата на унгарски войски, изпратени от крал Андрей II. Като отплата за помощта, Борил отстъпва на унгарците Белградската и Браничевската области.
През 1214 г., Борил инициира създаването на мощна коалиция с участието на Латинската империя, Стрез и епирския деспот Михаил I Комнин Дука Ангел. Коалицията предприема военни действия срещу сръбския владетел Стефан и обсаждат Ниш. Въпреки това, българите атакуват латинците в лагера, започва междуособен бой, и планът за атака проваля. Съюзникът на Борил, Стрез, умира неочаквано след посещение на църковния глава на сърбите, Сава. Михаил Комнин успешно завладява Скадър (Шкодра), но и той загива. Тези събития водят до ослабване на влиянието на Борил в региона и подкопават плановете му за обединение на съседните територии.
Сподели:
