Кан Габдула Челбир
Габдулла Челбир, или просто Челбир, е бил владетел на Волжка България в периода от 1178 до 1225 г. Той е син на хан Отяк. По време на управлението на Челбир, икономиката на Волжка България се укрепва, армията на държавата става голяма и боеспособна. През този период столицата на Волжка България се премества от град Болгар към град Биляр.
Веднага след качването си на трона, емир Челбир се изправя пред предизвикателството да се справи с куманите, които през това време контролират степите на север от Черно море. Част от куманите са съюзници на прабългарите и са населявали вътрешността на държавата. Въпреки това, друга част от куманите продължават да извършват опустошителни набези върху територията на Волжка България.
Челбир започва война срещу отцепилите се части от куманите, която продължава няколко години. С успешни дипломатически и военни усилия, Габдула Челбир постига успех, привличайки куманите като съюзници. Постигнатият мир се утвърждава и се запазва до края на неговото управление. От 1223 година, той воява с монго-татарите.