Битката при крепоста Кракра
Византийската армия обсажда крепостта Перник, но защитата ръководена от болярина Кракра, се оказва непреодолима. След тежки загуби императора се отегля.убедил се както във воиските , така и в качествата на Кракра.Той остава верен на Цар Самуил , въпреки това не се е поддал на ласкателствата,предложения и обещания.
Битката при Скопие
Битката при Скопие през 1003 г. (или през 1004 г., според други тълкувания на историческите източници) е една от многото сблъсъци между българския цар Самуил и византийския император Василий II по време на продължаващата борба помежду им.
След дълга обсада на Видин, приключила с превземането на града, Василий II води своята армия на юг по поречието на река Морава и достига околностите на Скопие, където се изправя срещу българската войска под командването на Самуил.
Втора битка при Солун
Битката за Солун през 1004 година е едно от многократните нападения на цар Самуил над този византийски град. Тоз път начело на византийските войски бил командир Йоан Халд.
Битка при крепост Драч
Българите губят крепостта Драч и териториите около нея. Крепостта е предадена на ромеите от Ашот Таронин,който заедно със събругата си , която е дъщеря на цар Самуил,бягат в Константинопол.
Битката при Крета
Самуил бива провъзгласен за цар след смъртта на цар Роман. Преди с след битката при Траянови Врата, той прави множество операции, освобождавайки български земи, едно по една. След унижителната си загуба при Траянови Врата, император Василий Втори взима за цел да унищожи България и завзема множество земи отбратно, като Преслав, Тесалия, Видин.
Битката при Ключ
Битката при село Ключ, или Беласишката битка, се явява последна на Цар Самуил. След загубата при Крета, сблъсъците между Самуил и Василий продължават.
Битката при Струмица
След поражението си край Беласица, българските войски под командата на Гаврил Радомир, син на Самуил, не се отказват и бързо се възстановяват. Те разгромяват отряд на солунския дук Теофилакт Вотаниат в следващото сражение, като последният губи живота си в битката.
Битката при Битоля
След десетилетни борби за подчинение на България, през лятото на 1014 г. Василий II постига решителна победа край Беласица.
Василий II превзема крепостта Мъглен
Императора Василий II и войската му превземат крепостта Мъглен. Пленени са Кавхан Дометиан и управителят на града Илица.
Превземане на крепостта Воден
Византийските войски превземат крепостта Воден,тъй като българите отказват да се покорят на императора. Крепостта е опожарена,а защитниците й са изселени,като на тяхно място са "заселени т.нар.
Битката при Сетина
След десетилетни борби за подчинение на България, през лятото на 1014 г. Василий II постига решителна победа край Беласица.
Битката при Драч
Битката при Драч, проведена през февруари 1018 година, е част от византийско-българските войни.
Българската държава е дестабилизирана след битката при Клидиус и смъртта на цар Самуил през 1014 година. През следващата година цар Гавриил Радомир е убит от братовчед си Иван Владислав по настояване на византийския император.
Печенегите нахлуват в Северна България
Масовото нашествие на печенеги, които преминават през замръзналия Дунав, създава разруха в Северна България и Тракия, достигайки дори до Македония. Историческите записки свидетелстват, че те унищожават всичко на своя път и безмилостно избиват пленниците.
Трета битка при Солун
През 1040 г., Петър Делян води въстание срещу византийците и е провъзгласен за цар на България. По време на неговото вестание, българите по територията на днешна Албания също обявавят въстание, начело с Тихомир. Бунтуващите от двете въстания се срещат и се обединяват.
Последна битка при Солун
Новините за успеха на въстанието на Петър Делян, започнало през началото на 1040 г. в Белград, бързо достигат до Армения, където са заселени много български благородници след падането на Първата българска държава през 1018 г.
Битката при Острово
През 1040 г., Петър Делян води въстание срещу византийците и е провъзгласен за цар на България. Той успешно освобождава западните български земи от Белград до Лариса.
Византийска армия срещу Печенежки отряди
Армията на Византия напада от север на Стара планина и обсажда укрепените печенежки отряди във Велики Преслав. След сериозно сражение византийците страдат от голямо поражение и са принудени да сключат 30-годишно споразумение с печенегите, които са се установили на балканските територии на империята.
Сицилиански нормани превземат Солун
Сицилиански нормани нападат и превземат Солун. Градът е подложен на пълно разорение, голяма част от жителите са избити, а хиляди от тях пленени.Събитието се тълкува като доказателство,че небесният защитник на града св.Димитър Солунски е оттеглил своето покровителство.
Обсадата на Ловеч
Успешното въстание на братята Асеневци през 1185 г. довежда до провъзгласяване на възстановяването на Българската държава.
Битката при Тревненския проход
След въстанието на братята Асен и Петър от 1185г. и възстановяването на Българската държава, Византия прави всичко възможно да си върне контрола над загубените територии.
