Битката при Аркадиопол се състои през 1194 година близо до днешния град Люлебургас в Турция и е между България и Византийската империя. След значителния успех в Тревненския проход през 1190 година, българските войски често нападат Тракия и Македония, с цел да освободят всички свои земи. Византийците не успяват да се справят със скоростта на българската конница, която атакува от различни посоки върху голяма територия. Около 1194 година Иван Асен I завзема важния град София и околностите му, както и горната част на долината на река Струма, откъдето неговите армии проникват дълбоко в Македония. Византийците събират източната си армия под командването на Алексий Гид и западната армия под командването на доместика Василий Ватаци, с цел да спрат напредъка на българите. Близо до Аркадиопол в Източна Тракия те се сблъскват с българската армия.
След свирепата битка византийските армии са унищожени. Повечето от войниците на Гид загиват, а самият той трябва да бяга, за да спаси живота си. Западната армия е изцяло убита, а главнокомандващият ѝ е убит на бойното поле. След загубата Исак II Ангел трябва да моли унгарския крал Бела III за помощ. Византия трябва да нападне от юг, а Унгарското кралство – от северозапад, с цел да завземе Белград, Браничево и евентуално Видин, но планът се проваля. През март 1195 година Исак втори успява да организира кампания срещу България, но е свален от брат си Алексий III Ангел и кампанията също се проваля. На следващата година византийците са разбити в битката при Сяр.