Волжка България

Волжка България, или още Волжко-Камска България и Итилски България, е името на средновековна държава на прабългари, по поречието на река Волга. Периодът, през който тя е съществувала е от 7 до 13 век. Тя е съставена от прабългарите на кан Котраг, един от петте сина на кан Кубрат, след разпадането на Стара Велика България и установяването им по долните долини на река Волга. 

Дели се на няколко подпериода - Раннобългарски езически период (VIII – X в.), Домонголски ислямски период (X – средата на XIII в.), Монголски период (средата на XIII в. – средата на XV в.).

В Волжка България населението на страната било изключително разнообразно, включвайки множество различни племена като прабългари, барсили, есегели, савири и баранджари. В този регион се наблюдава силно влияние от различни култури поради съприкосновението им. Държавата включвала племената котраги, савари, берсули, есегели, както и билярите, които установяват град Биляр. Столиците на държавата били градовете Болгар, Биляр и Сувар. Археологически находки указват, че по долината на Средна Волга присъствали и арменци, които вероятно са пристигнали във Волжка България след гоненията от арабите през 852 г. През този период вълни от арменски имигранти се насочват към Хазария, Византия и Волжка България. Силно представени са и хорезмийците. През втората половина на VIII век, по реките Горна Волга и Долна Кама, се заселват и маджарите. В началото има конфликти между тях и прабългарите, но след IX век двата етноса започват да се смесват, както показва Танкеевският некропол.

Волжка България постига независимост след отхвърлянето на васалната си зависимост от Хазарския каганат в края на 9 или началото на 10 век. През 10 век, прабългарите от Волжка България разширяват територията си, завладявайки няколко фински племена и установявайки търговски и дипломатически отношения с русите. Главните градове на държавата стават Болгар и Сувар. С развитието им като икономически и политически центрове, възниква борба за политическо превъзходство, която в крайна сметка е спечелена от град Болгар. През този период започва и централизацията на Волжка България, в резултат на което се ускорява нейното развитие и международно признание. През 922 г., според общепризнатата теория, волжките прабългари под ръководството на своя владетел Алмиш ибн Шилки (приемат исляма от арабите. Ислямът, който прабългарите приемат, е била разновидност на ханафитският ислям и имал средноазиатски характеристики. Според сведения, имало хора, които не изповядвали ислям след официалното му приемане и че не е имало религиозет конфликт, породен от това. 

През следващите две века за страната има сведения за културно и политическо развитие. През 13 век започва упадъка на Волжка България. Та е тясно свързано с нападението на монголците. След серия битки между монголците и българите, накаря капитулира Волжка България под монголска власт.

Днес, териториите на тази държава попадат в Руската Федерация, а населението в нея си е основно съставено от прабългари. Те съставят населението на днешните републики Татарстан и Чувашия. В република Татарстан съществува движение за преименуването й е утврърждаването на българските корени и култура. Също през 2017 година, от нея е пратено запитване към Красимир Вълчев за това историята на Волжка България да бъде включена в  учебния план по история и цивилизация в България.

Сподели: