Цар Самуил
Самуил (на старобългарски: Самоилъ) е български цар, управлявал България от 997 г. до смъртта си. Той е първият владетел от династията на Комитопулите.
От около 971 г. Самуил управлява България съвместно с тримата си братя, а след смъртта им става действителен владетел на българите. През 997 г. цар Роман умира, и Самуил става едноличен владетел по време на едно от най-трудните периоди в българската история.
През десетилетията на своето управление, Самуил успешно се справя с атаките на византийския император Василий II, като дори нанася сериозни поражения на византийските войски. Борбите за надмощие между България и Византия продължават през цялото царуване на Самуил.
Цар Самуил вероятно умира от сърдечен удар, получен, когато вижда своите войски, ослепени след битката при Беласица. След смъртта на Самуил, България не успява да устои дълго на военния натиск на византийците, и през четири години идва краят на Първата българска държава.
За ранните години на Самуил не се знае много. Смята се, че баща му, Никола, е бил болярин и областен управител. Вероятно Никола умира преди 970 г. Според надпис от село Герман край Преспанското езеро и добавките на епископ Михаил Деволски към хрониките на Йоан Скилица, майка на Самуил е Рипсимия, имената на чиито потомци са разпространени в рода на Симеон Велики. Самуил има братя, Гавраил Радомир и Аарон. Преминавайки през трудни времена, Самуил успява да утвърди властта си и да поддържа независимостта на България пред Византия.
Самуил умира през 6 октомври 1014 г. След смъртта му, България започва да губи територии и през 1018 г. пада под византийска власт.
През 968 г. България бива нападната от русите под ръководството на княз Светослав, който успява да овладее североизточната част на страната. Същата година българският цар Петър умира на 30 януари 969 г. През този период, Светослав е принуден да се върне в своята страна, която в момента е под нападение от печенегите. През лятото на 969 г. той предприема втори поход отвъд Дунава.
Сведенията за този период са оскъдни, но след вземането на българската столица Преслав през 971 г. от византийския император Йоан I Цимисхий, българският цар, който е отведен в Константинопол, е възстановен с всичките си царски права. По време на втория поход отвъд Дунава, Светослав се надява да завладее Цариград, ставайки сериозна заплаха за Византия. Същевременно русите се сблъскват с българите в Тракия, което представлява предполагаемо съюзничество между българите и русите. Този период е съпроводен със загадъчната поява на комитопулите в хрониките, съгласно Йоан Скилица, където те играят роля в бунта срещу българския цар.
След завръщането на Борис II и Роман в Преслав през 971 г., хрониките мълчат за периода 971–976 г. Въпреки липсата на информация за тези години, предполага се, че четиримата братя комитопули, Давид, Мойсей, Арон и Самуил, са разпределили властта върху българските земи, като всяко от тях управлява определена област. Дейността на комитопулите е насочена към укрепване на държавата и възстановяване на загубените български земи.
Сподели:
