Цар Роман

Роман е цар на България от 977 до 997 г. (фактически до 991 г.). Той е син на цар Петър I и Ирина (Мария) Лакапина, внучка на византийския император Роман I Лакапин, и брат на цар Борис II. Името му вероятно е Роман Симеон. През 963 г., след свалянето на византийския император Роман II, роднинските връзки между българското царско семейство и византийския императорски двор се прекъсват.
През 970 г., след смъртта на баща им Петър I, Роман и брат му Борис се завръщат в България. През 971 г. Преслав и североизточните български земи са завладени от византийския император Йоан I Цимиски, а Борис и Роман отново са отведени в Константинопол. Борис II е скопен, а Роман, още неженен, се опитва да обясни своята самоличност и е отведен при Самуил.
След смъртта на брат си, Роман е признат от комитопулите за цар. Въпреки различията в тълкуванията, съвременниците Яхия Антиохийски и Степанос Таронци считат, че Роман действително управлява. Въпреки че има твърдения, че Роман е евнух, професор Пламен Павлов посочва, че липсват доказателства за това, а Роман участва в битка при Траянови врата през 986 г.
През 991 г., по време на византийско-българската война, Роман е пленен от византийския император Василий II. Той умира в затвора през 997 г. След смъртта му, когато става ясно, че цар Самуил също е починал, Роман е провъзгласен за нов български цар.