Цар Борис II

Борис II е български цар, който управлява от 970 г. до 971 г. Той е първородният син на цар Петър I и царица Ирина Лакапина. Заедно с брат си Роман, Борис II е даден като заложник във Византия. След смъртта на баща им, през 970 г., братята се завръщат в България.

Управлението на Борис II е облечено в трудности и сложности. Русите нападат от север и превземат столицата Преслав. Византийският император Никифор II Фока е убит през 969 г., а на престола му влиза Йоан I Цимиски. Новият император се опитва да се помири с Борис II, но предложението му е отхвърлено. Вместо това, Борис изпраща руски подкрепителни войски срещу Византия, водени от киевския княз Светослав. Въпреки това, през лятото на 970 г. войските на Светослав се разбиват от византийския пълководец Варда Склир при крепостта Аркадиопол.

През пролетта на 971 г., императорът Йоан I Цимиски се насочва към Преслав. След ожесточена битка с руско-българската армия, Византия превзема столицата на България. Първоначално Йоан Цимиски признава Борис II за господар на българите, но по-късно го обезчестява и заема България. Борис и брат му Роман отново са заведени в Константинопол, където Борис е принуден да свали символите на властта пред всички. След този акт, Йоан Цимиски приема България като свое владение, и части от територията попадат под византийска власт.

Борис II и Роман бягат от Константинопол през 977 г., но на границата Борис е убит по погрешка от българската гранична стража. Няма известие за името на съпругата му, и той не остава мъжки наследник, само дъщери. Името на една от тези дъщери, Мария, се споменава във връзка с цар Йоан Владислав.

Сподели: