Цар Петър

Цар Петър I е управлявал България от 927 г. до 969 г. Той е вторият син на цар Симеон I и е наричан "Добрият" поради успешното си управление и установяването на дълготраен мир с Византия, известен като "дълбок мир". Българската църква по време на управлението му става автокефална, а България постига признание на своята царска титла от страна на Византия.

Петър сключва брак с Мария Лакапина, дъщеря на византийския император Христофор Лакапин, като този брак е част от събитията, наречени "дълбок мир", които продължават 43 години. Той има два сина - цар Борис II и Роман-Симеон.

През управлението си, Петър се сблъсква с вътрешни бунтове и въстания, включително опити за противопоставяне от страна на по-младите си братя и сръбските владетели. Също така, Маджарите нахлуват многократно в България, но Петър не успява да се справи с тях ефективно. През 968 и 969 г., руските дружини на киевския княз Светослав I нахлуват в България, което предизвиква напрежение и стрес, и Петър получава апоплектичен удар.

Цар Петър I умира на 30 януари 970 г. и е светен като свети Петър Български. Неговото управление е отбелязано с установяване на мира и подкрепа за Българската църква, като същевременно с това се изправя пред различни вътрешни и външни предизвикателства.

Сподели: