През 926 година след наслагващ се конфликт между цар Симеон Велики и хърватския крал Томислав, избухва война между двете държави.
Решаваща за войната е Битката при Босненските планини, която се състояла на 27 май 927 година. Симеон изпраща голяма армия срещу хърватите, която е посрещната от армията на Томислав. Битката се провежда в планините на Източна Босна, близо до реките Дрина и Босна. Тези райони са гранична зона между България и Хърватското кралство. Според Константин Багренородни, крал Томислав бил начело на огромна армия, чиито войски достигали 160 000 души, а междувремнно няма сведения за броя войници в армията на Симеон, но се предполага, че са били в порядъка на 30 000–70 000.
Хърватските сили под командването на Томислав напълно разбиват българските сили, убивайки повечето българи в битката. Хърватската победа е толкова убедителна и битката толкова голяма, че тогавашните източници прекалено много надценяват броя на хърватската армия (160 000 души) и както и българската войска, която е била малко над този на хърватите. Това е единствената битка, която Симеон някога губи. Двамата владетели поддържат добри отношения с папа Йоан X, който се опитва да води мирни преговори, които да не водят до териториални изменения.
В деня на битката Симеон умира в Преслав, а неговият наследник Петър I се изправя срещу вътрешни трудности и въстания на неговите братя Михаил и Иван. Сърбите успяват да вземат предимство в тази ситуация и през 931 година се завръщат в домовете си в създаденото отново сръбско княжество, по този начин унищожавайки кратко съществувалия съсед на България.
Сподели:
