Битката при Версиникия
Хан Крум е владетелят, който предприема първи целенасочени действия срещу византийската империя. Особено след победата във Върбишкия проход.
Обсада на Константинопол 813
През юли 811 година, Крум нанася поражение на византийската армия при Върбишкия проход и убива император Никифор I. След това започва нападение в Тракия, където превзема няколко крепости като Анхиало, Проват, Берое и други.
През 812 година, Крум праща посланици до византийския император Михаил I Рангаве с предложение за мир, което обаче е отхвърлено.
Нападения в Тракия
През 814 година, след внезапната смърт на кан Крум, паза засадата над Константинопол и българските войски ке оттеглят. На трона застава кан Омуртаг.
Битки в Месемврия, Одрин, Бюлебургас
През 816 година, византийският император прави настъпление срещу земите на Крум, с цел връщане на завладяните от българите земи. Първо си връща крепоста Месемврия, след това и Адрианопол (Одрин), Бюлебъргас и редица други.
Битките по Драва
Кан Омуртаг праща три пъти пратеник в двореца на Франките с предложение за уточняване на границите между двете държави, обаче без успех.
Предприема настъпление към земите на Франкската държава по река Драва.
Битка при Тиса
Хан Омуртаг, син на хан Крум, води мирни политики през своята власт и се съсредоточава върху укрепването на вътрешната власт в България. Това укрепване се налага поради всичките присъединени нови земи по време на владетелството на кан Крум.
Завземането на Пловдив
През 836 година Император Теофил решава да наруши 30-годишния за тогава мирен договор между Византия и България. подписан с Омуртаг и предприема поход срещу България. Българите отговарят като навлизат обратно във византийските територии, достигайки Одрин, завземайки го.
Нападения в Югозападните Балкани
През предходната година, българите, начело с кан Маламир и кавкан Исбул, навлизат в Тракия и завладяват редица крепсти там, като Пловдин например. На следващата година, кавкан Исбул напада и завладява н Родопите земите на славянското племе смоляни.
Кампанията на Пресиан
Първата война между българите и сърбите се разгоря между 839 и 842 година. Преди този конфликт двете страни живеели мирно, според византийски източници.
Кампанията срещу Немското Кралство
През 853 година рязко се влошават външно-политическите взаимотношения между Борис Първи и кралят на Немското Кралство - Людовик Немски. България, заедно в сюз с моравците, предприема нападение срещу Немското Кралско.
Историографите предполагат, че славяните, които се присъединяват към българските войски, са поданиците на великоморавския княз Ростислав.
Българо-Византийска война 855
На следващата година след края на неуспешната кампания на Борис Първи срещу Немското Кралство, византийският император Михаил Трети започва война с България.
Нападение от Византия
След успешна кампания срещу арабите по суша и море, войските на Византия се насочват и нападат България. По - рано тази година, на териториите на страната има опустошително земетресение, като резултат от него е отслабване на българите и година на глад.
Битка със сърбите
Български войски проникват и нападат земите на сърбите.
Битката при Македония
По това време Византия е отслабена, понеже воюва ожесточено с Италия и нейни граници са застрашени от арабските войски. Цар Симеон се възползва от тази слабост и напада византийските земи през 894 година. Българските войски се сблъскват с войските на византийския пълководец Никита Скринит.
Битката при Северна Добруджа
След като Симеон застава на трона, той решава да сложи край на дългогодишния мир с Византийската империя, който е бил установен от неговия баща. Причината за конфликта е преместването на тържището за българските стоки от Константинопол в Солун и налагането на тежки данъци от император Лъв VI Философ, който изглежда е под влиянието на своята любовница Зоя Зауцена и баща ѝ Стилиан Зауца.
Българските търговци се обърнали към Симеон за помощ, който в резултат се оплаква на Лъв VI, но той пренебрегва техните молби.
Битката при Южен Буг
Военните действия се развиват по време на войната между България и Византия, стартирала през 894 година, поради вдигнатите такси на българските търговци във Византия. През 895 година, византийската флота, заедно с наети Маджарски войски, се отравят към устието на Дунава с цел пресичането на реката и завоеваването на България.
Битката при Булгарофигон
Военните действия се развиват по време на войната между България и Византия, стартирала през 894 година, поради превестването и вдигнатите такси на българските търговци във Византия. Победата в битката при Южен Буг позволява на Симеон да се закрепи.
Втора битка при Константинопол
Поради редица фактори като тогавашните битки за византиския трон, враждебността срещу България и разгрома на византийците при Булгарофигон. Цар Симеон решава, че е време да завладява досега незавладявания Константинопол. Успява да стигне до крепостните му стени през месец Август, 913 година.
Битката при Адрианопол 914
Императрица Зоя Зауцена отказва да признае Симеон Велики като цар. Това го кара да започне настъплене срещу Византия, нахлувайки в Тракия.
Битката при Ахелой
Постоянно засилващото се геополитическо значение на България на Балканите предизвиква силно безпокойство във Византия. В Константинопол е взето решение да се прекратят всякакви други военни действия и всички сили да се насочат срещу България с Цел нейното унищожение.
