След загубата при Сперхей през 995 година срещу византийците, българският цар Самуил обръща вниманието си към сръбските и хърватски княжества на северозапад, където византийското влияние е силно. През 998 година той напада сръбското княжество Дукла, което е управлявано от принц Иван Владимир.
Сърбите не успяват да устоят на българската армия и Иван Владимир напуска с хората си в посока на планината Облица. Когато Самуил пристига, оставя част от армията си да прегражда пътя на сърбите, а с останалата част обсажда бреговата крепост Улцин. За да се избегнат по-нататъшни кръвопролития, българите предлагат на Иван Владимир да се предаде. Първоначално той отказва, но по-късно осъзнава, че неговите благородници са готови да го предадат и следователно се предава. Иван Владимир е изпратен на заточение в двореца на Самуил в Преспа. След това българите завладяват Котор и се насочват към Дубровник и Далмация.
През времето на пленението си, една от дъщерите на Самуил, Теодора Косара, се влюбва в младия сръбски принц. Самуил одобрява тяхната сватба, а на Иван Владимир му е позволено да се завърне в земите си като български служител, наглеждан от доверения човек на българския цар Драгомир. Въпреки това, през 1016 година, Иван Владимир е убит от новия български цар Иван Владислав, който подозира, че Владимир би могъл да бъде потенциален кандидат за трона.
Сподели:
