След победата при Траянови врата и последвалата гражданска война във Византийската империя, българският цар Самуил използва своята позиция и започва серия от нападения над ромейските крепости и градове в Балканския регион. През 995 г., след като успешно завладява голяма част от Северните Балкани, той решава да насочи своите войски на юг.
В битката при Солун, Самуил постига победа, като пленява Ашот, син на солунския дук Григорий Таронит. След тази победа, Ашот бива оженен за Мирослава, дъщеря на Самуил, и е изпратен да управлява в Драч. След успешната кампания, българските войски проникват в Южна Гърция и достигат до Пелопонес. По време на връщането си обаче, те стават обект на поражение близо до река Сперхей (близо до Термопилите) от новия солунски дук Никифор Уран.