След падането на Велики Преслав и Дръстър падат цяла Източна и Южна България под византийска власт. Останалите незавладени земи на България, остават под владетелството на комитопулите. Те се заемат с отвръщането на удара на византийците и обявяват продължителна война на империята. Един от тези комитопули е Самуил. Той оглавява антивизантийската борба. Въпреки че Самуил, придружен от братята си, е водил опълчението, той не приема титлата цар, а цар се води Роман. Титла цар получава, чак след като загива цар Роман, който се води законния наследник на трона. От основните цели на цар Самуил е да освободи завзетите български земи в Северо-Изтока и успява. След това, обсажда Лариса за три години и я превзема. Тов разгневило византийския император Василий Вотри, който получава по - късно прякора Българоубиец. Той решава да завладее Средец и започва необмислена кампания. Стига до областта и римска крепост Траянови врата, където се осъществява битката.
Битката завършва с унизителна загуба за Василий Втори и той едвам успява да избяга от българските земи. Тази загуба му се и пада и първа от възкачването му на византийския трон. В чест на победата от битката, тябива провъзгласявана в множество летописи и тридесет години след нея в Битолския надпис, написан от цар Иван Владислав.