След значителния успех на българите в битката при Траянови врата на 17 август 986 г., във Византия избухва гражданска война. Скоро след това, империята се замесва в конфликт с Фатимидите за контрол над Сирия. В този контекст, Самуил използва ангажимента на византийските армии на изток, за да освободи Североизточна България (завладяна от византийците през 971 г.) и да установи контрол над много крепости в района на Солун. След поредица от победи срещу византийците през 995 – 996 г., българите проникват дълбоко в Гърция, достигайки Пелопонес. Стремейки се да се справи с този предизвикателен проблем, византийският император Василий II назначава Никифор Уран за управител на всички балкански области и го изпраща с войска срещу българите. Уран следва българската армия и я атакува след нейния преход през прохода Термопили при връщането от Пелопонес.
Тази битка е първият военен провал на Самуил. Самуил загубва, понеже Никифор успява да изненада войските на Самуил, нападайки лагера им една от вечерите. Българските войски не успяват да окажат съпротива и голяма част от тях е избита. Самуил и синът едвам успявят да се спасят, като за целта се укриват сред труповете и се преструват на убити. Непосредствено след битката Самуил дава думата си на Василий Втори, че ще му се подчини, обаче преговорите са прекъснати след като Самуил научава за смъртта на цар Роман, който в този период е бил от годити византийски пленник и се провъзгласява за цар през 997 годита.
Сподели:
