Цар Симеон Велики
Цар Симеон I е първият български цар, управлявал Първото българско царство от 893 г. до 927 г. Той е роден около 863-864 г. и третият син на княз Борис I и княгиня Мария от династията на хан Крум. Той има трима братя - Владимир, Яков и Гавраил и две сестри - Анна Българска и Евпраксия Българска. Княз Борис е възнамерявал да възкачи на престола първоначално най-големия си син Владимир. Поради тази причина за Симеон е отредено мястото на вископоставен духовник. Именно затова през около 878 г. той е изпратен в Магнаурската школа в Константинопол, където да получи богословско образование - изучава гръцки език и философия. Около 888 г. той се завръща в българската държава, като се установява в Преслав. Там заедно с други монаси се заема с превод на богословска литература от гръцки на старобългарски език. Цар Симеон I умира на 27 май 927 г. от сърдечен удар.
През 889 г. княз Борис I доброволно се отказва от престола, а за негов наследник той обявява най-големия си син Владимир. По време на своето кратко управление княз Владимир-Расате се опитва отново да възстанови езичеството като религия в българската държава. Тогава през 893 г. княз Борис I за кратко на престола. В края на годината е проведен Преславският църковно-народен събор, на който са взети няколко много важни решения: на престола се възкачва неговият син цар Симеон, българската столица е преместена от Плиска в Преслав, византийското духовенство да бъде прогонено от страната, а българският език е въведен като официален в богослужението.
Цар Симеон I се отличава не само с високата си ерудиция и духовност, но той е опитен в дипломацията и военните действия. Скоро след като се възкачва на престола, той прекратява многогодишния мирен договор с Византийската империя. Войните между България и Византия могат да бъдат разделени в два етапа: първият от тях е от 895 г.-897 г., а вторият - 913-914 г. Причината за първоначалните военни конфликти е премстването на българското тържище от Цариград в Солун. Това засяга пряко икономическите интреси на българската държа, тъй като тя трябвало да плаща допълнителни данъци. Тогава цар Симеон за първи път нахлува с войските си в Тракия и успява да извоюва победа. След това влиза в дълги дипломатически преговори с византийската аристокрация на император Лъв VI Мъдри, които са безуспешни. Византийците сключват съглашение с маджарите и нападат североизточните български територии и ги опустошават. От своя страна цар Симеон успява да привлече печенегите на своя страна и през 896 г. заедно да изтласкат маджарите от българските територии. През лятото на 896 г. Симеон нанася тежко поражение на византийците в битката при Булгарофигон (Бурдизон) в Източна Тракия, след което българското тържище отново е преместено в Цариград. Така завършва и първият период от военните действия с Византия. След постигнатата победа, цар Симеон все по-често започнал да мисли и за византийския престол, така през 913 г. той се отправя към Константинопол, където символично е коронясан за "цар на българите" от патриарх Николай Мистик. Получава възможност да стане регент на малолетния все още император Константин VII Багрянородни. Императрицата осуетява тези действия. След неуспеха на връщане към България цар Симеон превзема Адрианополис и опустошава Източна Тракия.
Решителната битка между българи и византийци в този военен конфликт се разиграва на 20 август 917 г. при р. Ахелой край Анхиало (днешно Поморие). Българите нанасят жестоко поражение на византийската армия.
След тази битка започват и противоречия със Сръбското княжество, което към 924 г. Симеон присъединява към България. С този акт границите на България излизат на три морета.
Сподели:
