След десетилетни борби за подчинение на България, през лятото на 1014 г. Василий II постига решителна победа край Беласица. Използвайки се от дестабилизацията на българската държава след смъртта на цар Самуил на 6 октомври 1014 г., византийците проникват дълбоко в Македония и завладяват редица крепости. След неуспешен опит за помирение с императора, цар Иван Владислав организира съпротива. През 1017 година Василий Втори нахлява в България, и стига до Сетина.
Битката завършва с тежка загуба за българите. Цар Ива Владислав умира. Въпруки това, битката при Сетина не решава крайния изход от войната. След постигнатите успехи през януари 1018 г., Василий II се оттегля в Константинопол. Българите виждат в това възможност и решават да нападнат адриатическото пристанище Драч. Само гибелта на цар Иван Владислав под стените на тази крепост довежда до разпадане на съпротивата срещу византийците. Първото българско царство прекратява своето съществуване, а до началото на 1019 г. последните негови области, които не са попаднали под византийската власт, са покорени.