Битката при Драч, проведена през февруари 1018 година, е част от византийско-българските войни.
Българската държава е дестабилизирана след битката при Клидиус и смъртта на цар Самуил през 1014 година. През следващата година цар Гавриил Радомир е убит от братовчед си Иван Владислав по настояване на византийския император. Новият български владетел сключва кратък мир с Василий II, обещавайки му контрол над Дирахиум. Обаче войната избухва отново през 1015 година. Българският цар Иван Владислав се стреми да утвърди властта си на югоизточното крайбрежие на Адриатическо море. Той води своя армия срещу Драч в днешна Албания и го обсажда през 1018 година.
По време на контраатака цар Иван Владислав е убит от защитниците на града, а войските му се принуждават да отстъпят. Тази битка е последният етап от дългата борба между Първото българско царство и Византия. След смъртта на Владислав, по-голямата част от неговото царство попада под византийско владичество, а последната независима област, Сремия, се предава през 1019 година. Това събитие принуждава мнозинството от българските господари да се предадат на Василий II. Изолираната съпротива е потушена, а България става византийска провинция.
Сподели:
