Кавхан Дометиан

През времето на цар Самуил (997-1014) и цар Гаврил Радомир (1014-1015), важна фигура в българското управление е кавханът Дометиан. Въпреки че за него имаме ограничена информация, византийският хронист Йоан Скилица го определя като "симпаредрос", което може да се преведе като "съобщник" във властта на царя.

Дометиан, като предшествениците си - Иратаис при кан Крум, Исбул при кан Омуртаг и Теодор Сигрица при цар Симеон Велики, ръководи големи военни кампании. През пролетта на 1015 година, Дометиан е начело на контраофанзива в района на Воден (днес Едеса, Гърция) и Мъглен. Тази кампания е от решаващо значение, тъй като срещу него се изправя самият византийски император Василий II, което ясно свидетелства за важността й.

В течение на кампанията византийците обсаждат крепостта Мъглен, чиито руини можем да видим и днес. Според Скилица, императорът използва стратегията на подкопаване на стените и палене на дървета и други горещи материали в изкопите, което довежда до падането на крепостта. Жителите на Мъглен, под управлението на воевода Илица, и "могъщият Дометиан" са принудени да се предадат.

Пленените български войници не са ослепени, както става година по-рано при Ключ, а са преселени в арменските и грузински владения на Византийската империя. След тази кампания, Дометиан е отдалечен и изолиран от България, а по-нататъшната му съдба е неизвестна.

Сподели: