След въстанието на братята Асен и Петър от 1185г. и възстановяването на Българската държава, Византия прави всичко възможно да си върне контрола над загубените територии. Краят на XII в. е белязан от тежки и кръвопролитни войни с империята. През пролетта на 1190 г. след неуспешен поход във вътрешността на страната византийците се изтегля на юг от Стара планина през Тревненския проход. Византийскаа армия е командвана лично от император Исак II Ангел. Блгарските войски са ръководени от цар Иван Асен I. В последвалата ожесточена битка византийската армия била напълно рабита.С цената на много жертви императорът успява да се спаси ,но по-голямата част от византийците намира смъртта си в прохода. В български ръце попадат множество ценни трофеи. Победната битка от 1190 г. е една от най-важните във войните между Византия и Асеневци за утвърждаване независимостта на Българското царство.
Битката завършва с успех за българската държава и затвърдила силата на Второто български царство. Българската армия успява да придобие и императорското съкровище, сред които били златната корона и скиптъра на византийския император.