Битката при село Ключ, или Беласишката битка, се явява последна на Цар Самуил. След загубата при Крета, сблъсъците между Самуил и Василий продължават. Първоначално войната е в полза за цар Самуил, обаче след продължителните и постоянни битки, българската армия се изтощава и това принуждава да промени стратегиите се от нападателни в отбранителни - създаване на ровове, капани, укрепления, поема лично военното управление на страната и с управлението на отбранителния лагер в село Ключ. Пред 1014 година, Василий научава къде се намира цар Самуил и организира нападение. На 29 юли 1014 година, визянтийците нападат село Ключ.
Българите биват разгромени. Над 14000 български войници са пленени. Василий Втори заповядва пленнитците да бъдат ослепени, като на всеки 100 да оставят по един с едно око, за даможе да ги напътства в прибирането им. След като Цар Самуил вижда отрядите си, с които от десетелетия се сръжават рамо до рамо в този си вид, получава мозъчен кръвоизлив и умира на 6 октомври 1014 година. Със смъртта на Цар Самуил, при неговити наследници - Гаврил Радомир и Иван Владислав, централната власт на страната отслабва значително и перифирните области на страната самостоятелно се справят с Византийската империя, било то с доброволно или недоброволно падане под византйска власт. След 4 години неуспешна съпротива, Първото Българско царство пада изцяло под византийска власт за два века напред.
Сподели:
