Цар Иван Владислав

Йоан Владислав, често също споменаван като Иван Владислав, беше цар на България от август или септември 1015 г. до февруари 1018 г. Произлизаше от династията на комитопулите и заема трона след смъртта на братовчед му Гаврил Радомир.

Йоан Владислав беше син на комитопул Арон и племенник на цар Самуил. Той беше единственият, който оцеля след нареждането на Самуил за избиване на Ароновото семейство. Спасен беше от братовчед си Гаврил Радомир през 987 г.

През август 1015 г., Йоан Владислав става цар, след като, според Дуклянската летопис, убива Гаврил Радомир по време на лов. Впоследствие, през 1016 г., той убива и сръбския княз Йоан Владимир, който беше васал и зет на цар Самуил.

По време на царуването си, Йоан Владислав се опитва да се противопостави на византийската агресия. Той предприема мерки, за да забави настъплението на византийската армия, обявявайки се готов да стане васал, но Василий II изпраща убийци, а когато тези не успяват, византийската армия прониква в България. Владислав се оттегля в Преспа, укрепява я и изоставя Охрид.

През 1016 г., Йоан Владислав успешно отблъсква византийските войски и те се оттеглят след 88-дневна неуспешна обсада на Перник. През 1017 г., Византийската империя търси подкрепа от русите и напада североизточните земи на България, като превзема Преслав и дава на русите значителна плячка. Въпреки опитите на Йоан Владислав да привлече печенегите като съюзници срещу русите, планът му проваля. През есента на 1017 г., Йоан Владислав претърпява поражение от Василий II в битката при Сетина.

През февруари 1018 г., Йоан Владислав обсаждат византийците в Драч, където е убит по време на битка или от заговор. След смъртта му, България окончателно пада под византийска власт. Неговият син Пресиян II за кратко е коронясан за цар след него, но България продължава да бъде под византийско владичество. След завладяването на България, роднините и потомците на Йоан Владислав са изселени в Мала Азия и Армения.

Сподели: