Битката при Брегалница се наричат общо всички сумирани битки между 17 и 26 юни по средното течение на река Вардар, склоновете на Осоговското планина и река Брегалница. От българските исторически книги този период се означават с боевете на четвърта българска армия в началото на Балканската война.
През средните месеци на 1913 година, Четвърта българска армия е разполажена на брега на река Брегалница. Тя получава заповед да настъпва по цулата линия между Вардар и Осоговската планина. Целта на нападенията не е дотолкова да превземе земите, колкото да отслаби сръбските войски, като прекратява доставките им по железотпътните линии и да нанесе психологичски ефект върху тях, който да подпомогне при преговорите за разпределянето на земите в Македония между държавите съюзнички. Сърбите се отбраняват на два фронта - първи по река Брегалница и втори по река Светиникол, като очакват подкрепления от гърците.
Битките приключват с отстъпление на бългаските части към царево село. Военните тактики и стратегии, използвани по времето на тази серия атаки биват жестоко критикувани от техните съвременници и историци. Не е имало и централен план, понеже не се е очаквало да се стигне до война.
Сподели:
