След младотурския преврат от 29 януари 1913 г. Османската империя подновява военните действия срещу българските сили в Източна Тракия с цел вдигане обсадата на Одрин. Предвиден е и морски десант при Шаркьой на Мраморно море - в непосредствена близост до тила на 7-ма пехотна Рилска дивизия. Десантът е стоварен на 8 февруари в неохраняван участък на брега на Мраморно море. Десантиралите части веднага се насочват към Шаркьой, но на подстъпите кьм него са посрещнати от две дружини на Македоно-одринското опълчение, които оказват няколко часова упорита съпротива. На 9 февруари десантът получава значително усиление, но и от българска страна времето е използвано за съсредоточаване на сили от състава на 4-та армия кьм района на бойните действия. На 10 февруари те започват мощна контраатака и притискат османските части към морето. Под огъня на българскта артилерия малка част от тях успява да се оттегли. Десантът им завършва с пълен провал.
Битката завършва с успех за България.