Битката при Чаталджа, състояла се в периода от 11 до 18 март 1913 година е четвъртата по ред и последна битка между български и османски войски, която се състои пред Чаталджа. При миналата битка там, българите запазват влас над Източна Тракия. На 11 март 1913 г., съвпадащо с щурма на Одринската крепост, българските войски предприемат атака с цел възвръщане на позициите, които били отстъпени в предходните месеци. Генерал Стефан Тошев командва първа и девета пехотни дивизии по време на тази операция.
До 13 март българите успяват да отблъснат османците зад река Карасу, към изток от град Чаталджа. След кратко затишие, на 15-16 март, 1-ва бригада от 1-ва дивизия атакува плацдарма на залива Бююкчекмедже в Мраморно море. Въпреки че районът е бил засилно укрепен след завземането му през януари (фортовете Фанасакрис и Арнауткьой), българите успяват с нощна атака да превземат част от османските позиции при Арнауткьой. Въпреки този успех, българският 37-и полк се сблъсква с интензивен обстрел от три страни, включително от морето, и губи близо ¼ от състава си, преди да отстъпи. След победата при Арнауткьой, османците предприемат контранастъпление в района на Кумбургас (17-18 март), но са отбити с тежки загуби.
След края на тази битка, до края на войната, в района на Чаталджа има само малки битки.
Сподели:
