Междусъюзническата или Втората балканска война възниква през лятото на 1913 година като въоръжен конфликт между България от една страна и Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Османската империя от друга.
Причината за войната е спорът между членовете на Балканския съюз относно разпределението на земите, отнети от османците по време на Първата балканска война. Бойните действия започват в Македония след неуспешния опит на 2-ра и 4-та българска армия в нощта на 16 срещу 17 юни да изтласкат сръбските и гръцките войски от оспорваните територии.
След ожесточени боеве при Кочани и Кукуш в първите дни на войната, българите се принуждават да отстъпят на изток покрай Брегалница и на север покрай Струма. Румъния се присъединява към конфликта на страната на нейните противници на 28 юни, като Румъния и Османската империя участват активно в битките.
Спорът между съюзниците се засилва, като България настоява за запазване на по-голяма част от Македония, а сръбската и гръцката страни се стремят към увеличаване на териториите си. С Букурещкия мирен договор от 28 юли България е принудена да отстъпи голяма част от Македония на своите бивши съюзници и на Румъния - Южна Добруджа.
Мирните договори не успяват да разрешат противоречията между балканските страни, което води до подновяване на военните действия по време на Първата световна война.
На 17 юни българските войски започват настъпление в Македония, постигайки частични успехи. Втората армия прочиства левия бряг на река Струма от гръцки войски при устието й и с превземането на Гевгели прекъсва връзката между гръцките и сръбските войски. Въпреки това, българският гарнизон в Солун остава изолиран и е пленен от гръцката дивизия на 18 юни. Четвъртата българска армия успешно преминава реките Брегалница и Злетовска и установява контрол над подстъпите на връх Султан тепе в Осоговската планина. Но настъплението на Петата армия на север от Осогово се забавя, а другите две български армии (Първа и Трета) остават бездействащи поради политически причини - правителството на Данев задържа планираната офанзива в сръбския регион, докато се опитва да постигне мирно решение на конфликта.
Сърбите и гърците обратно настъпват след 18 юни, като причиняват тежки загуби на десния фланг на Четвъртата българска армия. Въпреки че българите успяват да отблъснат гръцките атаки при Криволак на 21 юни, те са застрашени от гръцкото превъзходство в хора и артилерия и се принуждават да се оттеглят пред натиска на гръцката армия. На 21 юни българските позиции са пробити при Лахна и Кукуш, а на 23 юни българското дясно крило търпи поражение при Дойран. Съблазнени от успехите, гърците продължават напред към Беласица и Струма.
Междувременно, Първа и Трета българска армия влизат в битка на 22 юни. Българското правителство дава съгласието си за това, след като сръбските войски прекрачват старата българска граница при Кюстендил. Първата конна дивизия започва да преминава Стара планина през Кадъбоазкия и Светиниколския проход с цел овладяване на Пиротския укрепен лагер. В същото време, други български войски атакуват хребета Букова глава, опитвайки се да прекъснат железницата между Стара Сърбия и Македония. Също така, на 24 юни части от Петата българска армия побеждават сръбската Дунавска дивизия и заплашват да се спуснат към Скопие през долината на река Пчиня.
Но румънската интервенция променя сценария на войната. Румънската армия пресича границата в Добруджа на 28 юни, като заплашва българския военноморски флот и довежда до оставката на правителството на Данев. България отстъпва на румънските претенции за Южна Добруджа, а Румъния продължава своето настъпление към София. В резултат, българските войски са принудени да се справят с гръцката и сръбската армия от една страна и с румънската армия от друга, като биват принудени да се оттеглят до София и Пазарджик.
Сподели:
