Участие на България в Първата световна война
През Първата световна война, България участва в бойните действия като част от Царство България. Военният период започва на 1 октомври 1915 г., когато България обявява война на Кралство Сърбия, и продължава до 29 септември 1918 г., когато страната капитулира с подписването на Солунското примирие.
През дълъг период България беше въвеждана във войната от двете основни сили - Антантата и Тройният съюз. В крайна сметка, тя се присъедини към страната на Тройния съюз, което предостави на Съюза силен и важен партньор на Балканите. Всички други балкански страни, с изключение на Османската империя, бяха част от Антантата. България обяви война на Румъния през 1916 г., като български и турски войски разгромиха румънската армия в Добруджа и превзеха Букурещ.
През септември 1918 г., съюзническите сили пробиват фронтовата линия при Добро поле, което предизвиква Владайското въстание. Някои български войници отказват да воюват и се присъединяват към бунта, в който изразяват недоволството си от икономическата ситуация на страната и от живота на фронта. Бунтът бива потушен, но това е началото на края на войната за България. В резултат, цар Фердинанд I абдикира.
България е първата държава, която подписва примирие на 29 септември 1918 г. След загубата войната, България е принудена да плати големи репарации на страните-победителки. Тази нова национална катастрофа е последвана от обръщането на Германия и Австро-Унгария към президента на САЩ за примирие, което слага край на Империята и на Първата световна война. Преди това, в самото начало на войната, България е съблазнена от двете воюващи страни - Централните сили и Антантата, като стратегическото й положение на Балканите има голямо значение за тяхната стратегия. България обаче избира страната на Централните сили, което и в крайна сметка й причинява големи загуби и последващи репарации.
В началото на Първата световна война става ясно, че България, поради своето географско положение на Балканите, е от ключово значение за спечелването на конфликта. Присъединяването на България към една от воюващите страни би представлявало стратегическо геополитическо предимство. За Централните сили, това би означавало създаване на пряк сухопътен транспортен коридор по Виа Милитарис между Австро-Унгария и Османската империя. За Антантата, пък, присъединяването на България щеше да донесе прекъсване на връзките, снабдяването и общото командване между Германия и Австро-Унгария от една страна и Османската империя от друга.
През август 1914 година, България обявява, че ще запази неутралитет „с пушка при нозе“. Въпреки това, правителството на Васил Радославов търси удобния момент за страната да се включи във войната и изчаква предложенията на двата воюващи лагера. През следващата 1915 година, Германия и нейните съюзници постигат успехи на фронтовете. Руснаците са спрени на Източния фронт, а германците пробиват фронтовата линия на запад и се приближават до Париж. Освен това, планираният десант на Антантата при Дарданелите се проваля. Тези събития предразполагат България да се присъедини към Германия, но неуспехът при Париж охлажда амбициите на българското управление.
Настъпва „българското лято на 1915 година“, през което и двете воюващи групировки се опитват да привлекат България на своя страна. Тъй като Германия обещава по-сигурното, а именно връщането на изгубените територии през Междусъюзническата война, става ясно, че България ще се присъедини към войната на страната на Централните сили, въпреки протестите на опозицията. България се ангажира с този блок с подписването на Българо-германски договор (1915), Тайна българо-германска спогодба, Военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България и Българо-турска конвенция (1915). На 23 септември е обявена обща мобилизация.
След края на Първата световна война, България се изправя пред т. нар. втора национална катастрофа. В периода от възстановяването на българската държава през 1878 година до края на Първата световна война през 1919 година страната е преследвала стремеж към национално обединение. Участието й в три последователни войни (Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война) е било в името на този национален идеал. Загубата в последната война обаче тежко ударя този идеал.
Войната причинява масови загуби за България. Над 115 000 войници и офицери са убити или изчезнали, плюс ранените, пленените и големите загуби сред цивилното население. Освен това, България губи половината от своето землище, а българската етническа територия е разпокъсана между всичките си съседи. Най-тежкото положение е с новообразуваната държава Югославия, която придобива Поморавието, Тимошко, Вардарска Македония и Призренско. Българите и българските земи влизат в състава на Гърция и Турция, като последната запазва Източна Тракия, а Румъния присвоява Добруджа.
Вътрешното състояние на страната също е катастрофално. Инфлацията нараства безпрестанно, стопанството е в упадък поради войната и репарациите, а на власт идват левите, земеделски партии. България е окупирана от съюзниците. През ноември 1919 година е подписан Ньойският договор, който има тежки последици за България, включително отнемане на правото й да поддържа въоръжени сили.
В този хаос, правителството на Българската земеделска национална служба обвинява предишните управници за националната катастрофа и взима извънредни мерки за дирене на отговорността им.
Сподели:
