След пораженията при Лахна и Кукуш в началото на войната, българската Втора армия под командата на генерал Никола Иванов се оттегля на север, към Беласица. За да осигури прикритие, армията се разделя на три групи, които покриват направленията през Струмица, Рупелското дефиле и долината на Места. Централната група, включваща втора бригада от Трета балканска дивизия, първа бригада от Десета сборна дивизия, Сярската и Драмската бригада под командването на генерал Иван Сарафов, заема позиции южно от Рупел, между селата Ветрен и Герман. В преследване на българите, гръцката армия също се разделя на две групировки. Главните сили формират западната група, която след битката при Дойран се насочва към Струмица през беласишкото било, а оттам през Петрич трябва да проникне в тиловете на българите в Рупелското дефиле. Източната група, включваща пехотни дивизии под командването на генерал Емануил Манусоянакис, има за цел да атакува дефилето от фронта.
Българите губят битката. Отстъпват на север. Гърците пленяват част от българската артилерия, но не преследват войските на Сарафов, които успяват да се изтеглят през Рупелското дефиле. Западната гръцка групировка успява да завладее Струмица още на 25 юни, но няма достатъчно време, за да прегради пътя им за отстъпление.
Сподели:
