Битката при град Крупник е сблъсък между части от българската Седма пехотна рилска дивизия и Османския Струмски корпус. Седма рилска дивизия прекосява границата при Кочериново. Настъплението им се развива успешно, и в рамките на по-малко от седмица, трите бригади на дивизията достигат Кочани, Пехчево и Симитли. За да продължи настъплението си от Симитли към Солун, трета бригада, под командването на генерал-майор Спас Георгиев, трябва да преодолее турските войски, които заемат изхода на Кресненския пролом северно и източно от селата Крупник и Сърбиново. За изпълнение на тази задача, бригадата се разделя на три колони. На 12 октомври средната колона настъпва по шосето от Симитли за Крупник, но се сблъсква със силно съпротивление. Лявата колона, също е спряна. Дясната колона, с две дружини и 4 оръдия, обикаля от запад и привечер достига връх Джама (днес Ильов връх), без да влезе в контакт с противника. В подкрепа на операцията за овладяване на Кресна, части на 2-ра бригада на Рилската дивизия откъм Пехчево и Родопския отряд откъм Мехомия действат от запад и от изток, с цел да завладеят моста на Струма близо до Брезница, южно от пролома. Въпреки че не срещат съпротива, тези части не успяват да извършат трудния планински преход навреме.
Битката продължава два дена и българските части побеждават. Така тя завършва с поражение за Струмския корпук и България превзема Кресненския проход. Слез победата, войниците он седма девизия се изтеглят на юг под прикритието на внезапно връзхетляла снежна буря.
Сподели:
