Царство България
Периодът от 5 октомври 1908 г. до 15 септември 1946 г. е наричан Царство България. Този период е отбелязан от събитието на 22 септември 1908 г., когато България обявява своята независимост. Този акт е съществена стъпка в развитието на българската държавност и е отбелязан с промяната на титлата на монарха от "княз" на "цар", както и с промяната на официалното наименование на държавата от "Княжество България" на "Царство България".
Царство България продължава до 15 септември 1946 г., когато е провъзгласена Народна република България след референдум, където голямо мнозинство от гласувалите подкрепят промяната на формата на държавно управление.
Първият Балкански съюз и Балканската война (1912 - 1913) представляват важен етап в историята на Балканския полуостров и на българската история. Тези събития са резултат от сериозни усилия за създаване на антиосманска коалиция, които са били предприемани още през 1860-те години, но са срещали различни пречки.
Противоречията между България, Сърбия и Гърция по македонския въпрос са се засилили в началото на XX век. Стремежът на всяка от тези страни към териториално разширение и контрол в Македония води до напрежение и конфликти. Инициативите за създаване на антиосманска коалиция срещу Османската империя са били подкрепяни от Русия, която е търсила влияние в региона и е искала да предотврати разширението на Австро-Унгария в Балканите.
На 29 февруари 1912 г. България и Сърбия сключват военен съюз, насочен срещу Австро-Унгария, Румъния и Османската империя. Този съюз се развива в рамките на Първия балкански съюз, който включва и Гърция и Черна гора. Страните в съюза си разпределят териториалните завоевания от предстоящата война срещу Османската империя.
През август 1912 г. България, Гърция и Сърбия са сключили съюзни договори, които са подкрепени от британско посредничество. Тези договори са били съпроводени с интензивни преговори между страните, които са имали за цел да определят властта над Македония и други спорни територии.
Балканската война, която последва, довежда до значителни успехи за балканските съюзници, като Османската империя е поставена на колене. Въпреки това, неуредени въпроси като подялбата на Македония и размера на военните репарации водят до разрив между балканските страни и към по-късни конфликти.