Битката при град Кочани е сблъсък между части от българската Седма пехотна рилска и турската Шестнайста пехотна низамска дивизии.
В началото на войната, Рилската дивизия е част от Втората съюзна армия, подчинена на сръбския генерал Степа Степанович. По негова заповед, която е издадена на 9 октомври, българските сили трябва да се фокусират върху пробива на османските отбранителни линии в поречието на река Брегалница и за овладяване на град Кочани. Тази заповед е съгласувана с плана на сръбското главно командване за разгром на османската Вардарска армия в района между Куманово и Щип. По време на настъплението си от Враня, на 10 октомври, Първа сръбска армия се сблъсква с османската армия при Куманово.
Българският 26-и пернишки полк слиза от връх Повиен към Кочани и успява да превземе част от височините североизточно от градчето, включително върховете Пресека и Црънковец. През нощта и следващата сутрин, пристигналите турски резерви провеждат няколко контраатаки, но биват отблъснати от българските сили. С победата си в битката за Кочани, Седма рилска дивизия играе ключова роля в осигуряването на фланга на сръбските войски по време на битката при Куманово. Този успех има решаващо значение за поражението на османците във Вардарския оперативен театър. След битката, разгромената 16-а низамска дивизия се оттегля към Велес, преследвана от съюзниците. На 13 октомври, населението на Щип отхвърля османската власт, а след два дни градът е освободен от редовните български войски. Българите удържат заетите територии до началото на Междусъюзническата война, когато са принудени да се оттеглят до днешните държавни граници.
Сподели:
