Цар Фердинанд
Цар Фердинанд I е роден във Виена на 14 (26) февруари 1861 г. По бащина линия той произхожда от германски владетелски род, а по майчина линия - от френските крале. В историческите изследвания често е определян, като противоречива личност. От една страна получава одобрение, тъй като успява да извоюва независимостта на България. От друга страна, обаче, в по-късния период на своето управление и въвличането на България в Първата световна война и последците от нея за страната, будят неодобрението към личността на Фердинанд. На българския престол той се възкачва през 1887 г. след решение на Великото народно събрание в Търново. Първоначално той получил титлата княз, тъй като след Берлинския договор, България била обявена за княжество. Със своята умела политика и находчивост, княз Фердинанд успял да подготви извоюването на независимостта на българската държава и да положи началото на Третото българско царство на 22 септември 1908 г., когато получава и титлата цар.
През 1914 г. избухва Първата световна война. Цар Фердинанд I решава България да участва във войнат на страната на Централните сили - Австро-германски блок. Въпреки успехите, които българската държва успява да постигне по време на войната все пак на 30 септември страната е принудена да обяви капитулация. В тази обстановка цар Фердинанд I е принуден да абдикира и оставя престола на своя син княз Борис Търновкси (цар Борис III).