Кан Крум

Крум е средновековен български монарх, възкачил се на престола след Кардам. През неговото управление, България засилва позициите си на Балканския полуостров и в Европа чрез множество победи на бойното поле. Крум въвежда общовалидни закони и провежда административна реформа, приобщавайки славяните към властта.
Преговори и Победи: Крум се изправя срещу Византийската империя и франките, укрепявайки териториалните позиции на България. През 803 – 805 г., след разгрома на Аварския хаганат, покорява остатъците от варварското обединение, установявайки границата с франките на река Дунав. Важно международно търговско положение се осигурява с покоряването на Трансилвания и успешната експлоатация на солниците.
Противостояние с Византия: През 807 г., византийският император Никифор I Геник предприема поход срещу България, но не успява да я покори. През 808 г., Крум нахлува по поречието на Струма, осигурявайки важни заплати и завладявайки Сердика след тежка обсада. В Константинопол предприемат различни мерки за съпротива, включително изселване на население и преместване на войски, но срещу волята им.
Интересни Факти: В Хамбарлийския надпис Крум е наречен с византийската титла "архонт". Познат още като "Крум Страшни", управлението му се свързва с провеждане на успешни военни кампании и важни реформи. Крум остава изключителна фигура в историята на България, издигайки държавата до нови висоти и укрепвайки я в региона.
Освен даровит военачалник, Крум е и талантлив държавник. Той създава първите писани закони, като според една легенда разпитва аварски военнопленници за причините за разпадането на тяхната държава и основава своите закони на техните отговори. Информация за Крумовите закони се среща във византийската енциклопедия "Суда" от X век, книга, съдържаща епитимийни наказания, налагани през първи век в Рим.
Крум прави и първите стъпки към административна реформа, както се вижда от Хамбарлийския надпис. Той отменя племенната автономност в Тракия, предоставяйки управлението на кавхана, ичиргу-боила и брат си. Този акт прекъсва традицията за делене на саракта на център, ляво и дясно и въвежда промени в държавно-административната система. Управителите на новите области се назначават директно от владетеля, вместо да бъдат племенни вождове на славяните. Освен това, територията на областта не зависи вече от тази, обитавана от дадено племе.
През краткото си управление, Крум постига териториално разширение и укрепване на държавата, което никой преди него не е постигнал. Победите му в битките на Балканите заздравяват позициите на България не само пред Византия, но и в цяла Европа, издигайки страната като трета по сила на континента. Той продължава обединението на славяните на полуострова, а след него основна цел на българските владетели става завладяването на Константинопол.