През 853 година рязко се влошават външно-политическите взаимотношения между Борис Първи и кралят на Немското Кралство - Людовик Немски. България, заедно в сюз с моравците, предприема нападение срещу Немското Кралско.
Историографите предполагат, че славяните, които се присъединяват към българските войски, са поданиците на великоморавския княз Ростислав. Той с помощта на българския владетел Борис се опитва да охлади експанзионистичните стремежи на Немското кралство, насочени към Великоморавия. Самият български владетел вероятно търси разширение на среднодунавските територии. Военното начинание обаче бързо започва да се превръща във фиаско.
Людовик Немски подбужда към война срещу българите, като манипулира хърватския княз Търпимир, зависим от него в политическо отношение, да нападне България, което принуждава българските войски да разделят своите усилия и да воюват на два фронта. Войските, които Борис изпраща срещу Търпимир, обаче не постигат успех, според думите на византийския император Константин VIII.
Нападението завършва с поражение за българите.
Според една летописна бележка, съдържаща се в писмата на Теофилакт Охридски, „облак от франки покрива цяла България“. Това вероятно означава, че след поражението на българската войска в Хърватия, войските на Людовик Немски нахлуват дълбоко в България, като принуждават българите да излязат от войната и да търсят повторно сближение с Немското кралство. През 855 година, не се забелязва присъствие на български военни сили, които да подкрепят княз Ростислав в опитите му да се справи с натиска на Людовик Немски върху великоморавска територия.
Така вместо да засили българското политическо влияние в региона на Средния Дунав, кампанията от 853-854 година оставя България разтърсена от преживените военни поражения.
Сподели:
