Първата война между българите и сърбите се разгоря между 839 и 842 година. Преди този конфликт двете страни живеели мирно, според византийски източници. Проблемът възниква поради политиката на Византия да отклонява българската експанзия към югозападните си провинции. Когато българите завземат западна Македония, сръбските племена се чувстват заплашени от голямата Първа българска държава. Властимир, князът на сръбските племена, успява да обедини няколко племена, като византийският император Теофил го подкрепя в това обединение, за да гарантира сърбската независимост. Това създава опасност за българите. Хан Пресиан решава да прекрати византийското влияние върху сърбите и ги атакува през 839 година.
Войната продължава три години, като никоя страна не може да постигне твърда победа. През 842 година границата между държавите е установена по устието на река Дрин.
След края на войната с България, Сърбия започва кампании на запад за покоряването на хърватите, но без успех. В същото време, византийците успяват да се справят със славянските бунтове в Пелопонес, като отвличат вниманието на българите от Балканите.
Войната приключва със смъртта на Теофил през 842 година, която освобождава Властимир от задълженията му към императора и дава възможност на българите да атакуват Византийската империя, присъединявайки района около Охрид, Битоля и Девол през 842 – 843 година.
Сподели:
