Кан Маламир

Маламир е средновековен български владетел от Крумовата династия, който управлява Първата българска държава от 831 до 836 г.

Той е третият и най-малкият син на хан Омуртаг и внук на хан Крум. Маламир заема престола след преждевременната смърт на по-големия му брат Звиница и лишаването от престола на най-големия му брат Енравота (или Воин) поради проявени симпатии към християнството.

По време на управлението си, Маламир поддържа строителната дейност, започната от баща му. Строителството включва завършването на водоснабдяването на Плиска и присъединяването на днешен Пловдив. Външната политика на Маламир е насочена към поддържане на добри отношения с Франкската империя и Византия.

През 836 г., византийският император Теофил нарушава 30-годишния мирен договор, подписан с Омуртаг, и предприема поход срещу България. Българите, под ръководството на кавхан Исбул, отговарят, прониквайки във византийските територии и стигайки до Одрин. След това нападат Пловдив и след преговори с местното население влизат в града, който става част от България.

Смъртта на Маламир през 836 г. е неочаквана и по неизвестни причини. Тъй като не оставя наследници, престолът е зает от племенника му Пресиян – син на брат му Звиница.

Сподели: