Княз Борис I
Княз Борис I е български владетел, управлявал от 852 г. до 889 г., който успява да покръсти населението на българската държава, както и да утвърди християнството, като единна религия на всички негови поданици. Той е син на хан Пресиян от рода на хан Крум. Историческите сведения не дават повече информация за живота на княза Борис I преди встъпването му във власт на българската държава. Вероятно влияние върху княз Борис е оказал не само неговия баща хан Пресиян, който спрял гоненията срещу християните, но и неговата сестра, която засега остава с неизвестно име. Според историческите данни тя дълго време прекарала в Цариград като заложница и приелак кръщението там. Историята разказва, че след покръстването, княз Борис I се отдал на духовността. През деня той се явявал в царския си облик пред населението, но вечер той прекарвал в църквата в молитви. През 889 г. той се отказал от престола и приел монашеството в един манастир ("Св. Пантелеймон") близо до новата столица Преслав. Той починал на 2 май 907 г.
Още с поемането на управлението на българската държава през 852 г., княз Борис I осъзнава необходимостта от приемането на християнството, като единна религия за българското население. Това би позволило централизиране на властта в ръцете на владетеля и приобщаване на България към материалната и духовна култура на Европа. След смъртта на светите братя Кирил и Методий, княз Борис приел техните ученици. Създадени били две просветни културни средища - Охрид и Преслав, чрез които се подкрепяло българското духовно развитие и просвета.
Външната политика на княз Борис I включва няколко неуспешни военни конфликта с Византия, Хърватия и Източнофранкското кралство. Неговото управление по-ското е с мирен характер, без претенции за териториално разширяване на българските граници. Първоначално княз Борис сключва съюз с немския крал Лудвиг II Немски, но по-късно за да разруши този съюз, Византия, заедно с Хърватия и Велкоморавия напада България. Битката завършва с неуспех за българския владетел и той е принуден да прекрати съюза си с немското кралство и да приеме източноправославното християнство от Константинополската патриаршия.
Дълго време остава нерешен и въпросът за самостоятелността на българската църква след покръстването. Княз Борис I първоначално влиза в преговори с папа Николай I в Рим. В отговор е изпратена папска легация, която обаче завършва с неуспех. Продължават преговори и с папа Адриан II, който също настоява за български архиепископ да бъде ръкоположен, някои от римското духовенство. Окончателно въпросът за българската църква се решава Фотиевият събор в Константинопол от 24 декември 879 г. На него е взето решение, че Константинополската църква повече няма да ръкополага в България, което на практика означава че българската църква става автокефална (самостоятелна). Начело на българската църква е поставен Йосиф I, архиепископ и първи патриарх на България.
Сподели:
