Кан Омуртаг
Омуртаг (на гръцки: Μορτάγων, Ομουρτάγ) е български владетел, син на Крум. Управлява България от 814 до 831 г. Сключва 30-годишен мирен договор с Византия, което му помага да продължи укрепването вътре в държавата. Предприема усилена строителна дейност и изразява тревога от засилването на византийското влияние, което го подтиква към гонения срещу християните.
Името му, според мнение на медиевиста Рашо Рашев, може би е било Муртаг, като е засвидетелствано и като Муртагон. В неговия период на управление настъпва кратък период от политическа нестабилност след смъртта на Крум. Различни хипотези съществуват относно ролята на българските управници, но се приема, че Омуртаг наследява баща си след кратки смутове в държавното управление.
След смъртта на Крум, българите продължават бойните действия през 814 – 815 г., като отхвърлят византийското предложение за мир. Византийците организират морски десант край Несебър и успешно превземат града, отваряйки фронт в тила на българите. Следващите действия на византийците водят до възвръщането им на по-важни крепости в Източна Тракия.
През 815 г. Омуртаг сключва 30-годишен мирен договор с Византия. Договорът, който включва взаимна клетвена церемония в Цариград, е от значение за стабилността в региона. Освен това, той предвижда уточняване на границите в Тракия и регулиране на въпросите свързани със славяните, които живеят в областта.
Омуртаг, въпреки краткото си управление, продължава политиката на териториално разширение и укрепване на държавата. Той съчетава външнополитическа активност с укрепване на вътрешната стабилност и строителство, като остава важна фигура в историята на Първата българска държава.
Хан Омуртаг остава значим в българската история, представяйки се чрез строителната си дейност, която допринася за развитието на Плисковско-преславската култура. Съществуват запазени извори и паметни надписи, които свидетелстват за възстановяването на Плиска и изграждането на нов хански дворец с тронна зала.
Построени са нови дворци и крепости, като се подчертава значението на икономически силната държава през този период. Възстановена е столицата Плиска, разрушена през 811 г. от византийския император Никифор. Новият дворец, езически храм и обновени градски укрепления свидетелстват за високото ниво на строителство. Омуртаг оставя известен надпис, който отразява не само строителната активност, но и мисълта за вечния цикъл на живота.
В надписите си, ханът описва подробности за построените сгради, включително новия дворец на Дунав и моста на Туца. Тези постижения са отбелязани като голямо икономическо и културно развитие и придават облика на столицата.
Също така, Омуртаг е свързан с гоненията срещу християните в България. Вследствие на териториалното разширение, в държавата се заселват много християни, които стават обект на гонения поради политически причини, а не заради религиозни убеждения.
Хан Омуртаг умира през 831 г., наследен от сина си Маламир. Причините за смъртта му са неясни, като има различни хипотези за събитията след това. Въпреки това, той остава важна фигура в историята на Първата българска държава, като съчетава външнополитическа активност с вътрешно укрепване и развитие.
Сподели:
