Чаталджанската операция представлява едно от най-тежките сражения по време на Балканската война. Българските войски, командвани от генерал-лейтенант Радко Димитриев, предприемат опит да се пробият защитната линия на османската Чаталджанска армия, която охранява подстъпите към столицата Истанбул.
Въпреки усилията и тежките жертви, понесени от българската армия, те са принудени да се оттеглят. Това представлява най-значителния военен успех на Османската империя през Балканската война и същевременно първото голямо поражение за българските войски след създаването на Третата българска държава Поражението при Чаталджа елиминира възможността за бързо и изгодно за България приключване на войната. Българската армия губи инициативата в бойните действия, а претърпените загуби, включително 1480 убити, 1400 безследно изчезнали и 13 000 ранени, още повече ослабват войската. Едновременно с това, епидемията от холера, отнела живота на още 1600 души, допълнително отслабва българските части, които вече са понесли значителни жертви от началото на войната. Деморализацията сред българските войски е съпътствана от втвърдяването на османската политика. След две седмици от сражението е сключено примирие, което обаче продължава само два месеца. Бойните действия в района на Чаталджа се развиват с прекъсвания и продължават до април 1913 г.
Сподели:
