Загоричанското клане е един от трагичните епизоди от историята на българите в Македония през началото на XX век. Произошло на 25 март (7 април по нов стил) 1905 година, това събитие представлява опожаряването на село Загоричани в Южна Македония и избиването на 62 мирни български жители от гръцки чети.
Село Загоричани е било един от важните центрове на българското Възраждане в Костурско и е известно като "Малката София". С население почти изцяло българско екзархистко, селото се е ангажирало в националноосвободителната борба и участвало в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година. След потушаването на въстанието, селото е опожарено от турската армия, а голям брой мирни жители, включително жени, деца и старци, са убити.
След въстанието, гръцката въоръжена пропаганда в Македония активизира дейността си, като се съюзява с турската власт за подпомагане на унищожението на българските чети. Загоричани, поради своето активно участие във въстанието и несъгласието си с властите на Цариградската патриаршия, се превръща в цел за гръцките чети. При този контекст, на 25 март 1905 година, гръцките чети извършват опустошително нападение срещу селото, като го опожаряват и избиват голям брой мирни български жители.
Това клане е символ на насилието и подчинението, което българското население в Македония е претърпявало през този период от историята си. В резултат на загоричанското клане и други подобни инциденти, мнозина от българските жители са били принудени да напуснат родните си села и да потърсят убежище в други райони, докато други са загинали или били тежко ранени. Тези събития са оставили дълбоко отпечатък в историята и паметта на българския народ.
Сподели:
