Битката при Булаир е епизод от настъплението,започнало след младотурския преврат и поставило си за цел проникване в Източна Тракия кьм обсадения Одрин. Турската атака със силите на една дивизия започва рано сутринта на 8 февруари 1913 г., но е спряна в непосредствена близост до българските окопи. На следващия ден в бойните действия се включва още една османска дивизия и благодарение огромното си числено превъзходство противникьт започва да обхваща левия български фланг. Опасността е предотвратена с мощна българска контраатака, която предизвиква паника първоначално по дясното крило на настьпващия противник, а след това и сред целия му боен строй. Побягнал неорганизирано, той става лесна пушечна и оръдейна мишена. Така българските сили, в състав от два полка, почти напълно унищожават две турски дивизии.
Битката завършва с успех за България, а турската войска губи почти половината от своя състав, както и голяма загуба на въоръжение.