Горнокараджовското клане е акция на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония, извършена на 25 октомври 1906 година срещу мирното население на село Горно Караджово, Сярско.
Причината за тази акция е отмъщение за нападението на ВМОРО под ръководството на войводата Таско Серски срещу гъркоманското село Хомондос на 1 септември 1906 година, при което е убита жената и единственото дете на гъркоманския войвода Димитър Гоголаков. След този инцидент, Димитър Гоголаков преоблича своята чета от 60 души в униформи на турската войска и напада невинните селяни. Турски офицери и гръцкият консул в Сяр, Цамадос, участват в подготовката на клането, заедно с митрополит Григорий.
Според свидетелски показания, първо са убити дузина българи извън селото, след което са запалени десетина екзархийски къщи, а между 25 и 30 души българи са убити. В хода на нападението е ранен андартският капитан Атанас Хаджипантазиев, който по-късно умира от раните си през януари 1907 година.
Клането в Горно Караджово предизвиква реакция от Великите сили, които изпращат анкетиращи екипи, включително австрийския консул Пари и френския офицер Фулон, а случаят е обсъждан и в английския парламент. В резултат на тази атака четите на ВМОРО в района се активизират и нападат гъркоманското село Клепушна на 1 декември, като опожаряват 7 къщи и извършват убийства в различни села, включително и на цяло гъркоманско семейство от седем членове.
Сподели:
