Революционер Иван Наумов – Алябака

Иван Наумов, известен с прякорите "Оровчанов" и "Алябака", е български революционер и войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, който се бори за свободата на българите в Македония и Тракия.

Роден в село Ораовец, Велешко, в бедно българско семейство, Иван Наумов, наречен "Оровчанов", има по-младият си брат Павел Наумов, който също е деец на ВМОРО. Поради липса на средства за образование, той отива на гурбет в Солун, където се запознава с идеите на ВМОРО и влиза в организацията около 1900 година, привлечен от Михаил Апостолов, наричан Попето. Работи като бакалин в Драма и Кавала.

Известен с висок ръст, широка плешка и здрав физик, Иван Наумов, или "Алябака", получава прякора си поради маврообразния си външен вид. Той е характеризиран с орлов поглед, воинствен дух, смелост и вяра в делото, което го издигат пред другарите и противниците му. През периода на сраженията, както с турците, така и със сръбската пропаганда, той проявява необикновен кураж, водейки четниците след себе си.

През 1902 година убива един турчин и бяга в София, след което се завръща като четник в Одринско и Пашмаклийско. От началото на 1903 година е организационен войвода в Крушевско. По време на Илинденското въстание ръководи едно от отделенията, което участва в запалването на жандармерийската казарма в град Крушево.

След въстанието се оттегля в България, но отново влиза в Македония с чета, където се сблъсква с разногласия във ВМОРО. По време на различни сражения и конфликти срещу турските и сръбските войски, той води своите чети в различни региони на Македония.

През 1907 година, Алябака е военен водач на една от най-големите организационни чети, състояща се от 60 души, повечето от които са български войници. Участва в сраженията на Ножот и Попадийските чукари, заедно с други чети от България.

Въпреки своите подвизи, през август 1907 година, Алябака бива убит по време на схватка с турските войски, връщайки се от конгреса на Битолския революционен окръг на ВМОРО в Пространската планина. Той е погребан от селяните в местната църква в село Белица.

Сподели: