Знеполе, или още Трънската котловина, е разположено в долината на река Ерма, между множество планини. По конкретно, на север граничи с планина Руй, планина Рудина и Знеполска Рудина планина; на юг - Люцкан планина, Боховска и Лешниковска. На изток граници са планините Стража и Ездимир. В нея се намира сегашния град Перник. Селища на територията на долината е имало още през Неолита. Склоновете около котловината са стръмни.
Знеполската котловина е населена от хора още в неолитната епоха (около 6000 - 4000 г. пр.Хр.), за което свидетелстват открити артефакти - каменни оръдия на труда, керамични съдове и останки от жилища. Археологически разкопки в района на Трън, Ждрелото на река Ерма и близките селища показват наличие на трайни поселения още в каменно-медната епоха (енеолит).
В периода на тракийската култура (II–I хил. пр.Хр.) регионът е обитаван от племето гали, а впоследствие е под влиянието на сирионите и пейоните. По високите части са изградени укрепени селища - т.нар. тракийски крепости или "градища", от които се наблюдавали пътищата, преминаващи през котловината.
След Освобождението на България през 1878 г. Знеполе става част от Княжество България, макар че Трън и околностите му попадат временно в спорни територии между България и Сърбия. През 1885 г. в хода на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, Трънско играе важна стратегическа роля. По време на Сръбско-българската война същата година, в района се провеждат ожесточени бойни действия - битката при Сливница (17–19 ноември 1885 г.) е предшествана от маневри през Знеполе и района на Трън.
В началото на XX век районът се развива стопански и демографски. След Балканските войни (1912 - 1913 г.) и Първата световна война, в региона се заселват бежанци от Западните покрайнини. През 1919 г. с подписването на Ньойския договор, България е принудена да отстъпи части от Трънско на Кралство Сърбите, хърватите и словенците (по-късно Югославия). В резултат на това няколко села от Знеполе остават извън границите на България, което води до тежки демографски и културни загуби.
През междувоенния период, районът е сред центровете на вътрешната съпротива срещу сръбската окупация на отнетите територии. Активна дейност развиват Вътрешната западнопокрайнинска революционна организация (ВЗРО) и български чети, които действат в Трънско и Знеполе до края на 30-те години на XX век.
През Втората световна война (1941–1944), България временно възстановява административен контрол над част от Западните покрайнини, включително някои села в Знеполе, но след края на войната границата отново е върната към линията от 1919 г.
Сподели:
