Бесарабия е историческа област, разположена между реките Прут и Днестър, днес част от Република Молдова и Южна Украйна, е едно от най-значимите огнища на българската диаспора извън етническите граници на България. От края на XVIII век регионът се превръща в убежище за хиляди българи, напуснали родината си в търсене на свобода, земя и ново начало.
След руско-турските войни от края на XVIII и началото на XIX век (особено войната от 1806 - 1812 г.), Руската империя окупира Бесарабия и активно насърчава заселването на православни славяни в региона. В резултат на османския натиск, разрушените икономики и несигурността в североизточните райони на Османската империя, хиляди български семейства от Добруджа, Лудогорието и североизточна Тракия се преселват отвъд Дунава.
С подписването на Букурещкия мирен договор, (1812 г.) Бесарабия официално преминава към Русия. Това стимулира масово българско преселение в новите руски територии.
Между 1812 и 1856 г. се създават десетки български села и колонии, като най-известните са Тарутино, Камчик, Болград, Каракурт, Кубей, Чешмелий, Арциз, Ореховка, Делень и други.
През 1858 г. е открито Болградското българско средно училище, първата гимназия, финансирана от българската общност и одобрена от руските власти. Сред неговите възпитаници са редица бъдещи възрожденци, политици и общественици.
Известни възпитаници и дейци са Георги Сава Раковски за кратко пребивава в Бесарабия през 1840-те години. Иларион Макариополски който активно общува с бесарабския духовен елит. Андрей Цанов е родом от Арциз, юрист и политик в нова България.
Българите в Бесарабия не остават встрани от борбата за освобождение на Родината. През Руско-турската война от 1877–1878 г. доброволчески български чети от Бесарабия участват в редовната руска армия, включително при обсадата на Плевен и боевете край Шипка.
След Освобождението, хиляди бесарабски българи се завръщат в новоосвободена България, някои от тях заемат ключови позиции в управлението и армията.
След Кримската война (1853 - 1856 г.) и Парижкия мирен договор, Южна Бесарабия преминава към Молдова, а по-късно към Румъния (след Обединението на Молдова и Влашко през 1859 г.). Това се оказва тежък период за българското население - започват румънизаторски политики.
През 1878 г. Русия си връща Южна Бесарабия, но след Първата световна война и разпадането на Руската империя, целият регион става част от Румъния (1918 г.). По време на румънското управление (1918 - 1940 г.) се засилва натискът за румънизация, а българските училища и църкви са подложени на ограничения.
Сподели:
