Костурско (днешният регион около град Кастория в Северозападна Гърция) заема специално място в българската история и културна памет. Въпреки днешната си политическа принадлежност, Костурско столетия наред е било неразделна част от българското етническо, езиково и духовно пространство.
През X век, по време на цар Самуил (997–1014 г.), Костурско е включено в територията на Първото българско царство. След византийското завоевание през 1018 г. регионът остава в духовната орбита на България чрез Охридската архиепископия, призната от Византия като църковен наследник на българската патриаршия. В църковните документи Костурска епархия е посочена като част от българските диоцези, което потвърждава продължаващия български характер на населението.
Населението на Костурско говори български югозападен диалект. Това е засвидетелствано от множество езиковеди и пътешественици като Васил Кънчов, който в края на XIX век отбелязва, че в Костурско живеят етнически българи, както и от възрожденци като Атанас Шопов и Йордан Хаджиконстантинов.
След създаването на Българската екзархия през 1870 г. населението на Костурско масово гласува да се присъедини към нея, отказвайки се от Цариградската патриаршия. В селата като Загоричани, Дъмбени, Смърдеш и други се откриват български училища и църкви, които се превръщат в центрове на българската просвета и национално съзнание.
Костурско играе ключова роля в подготовката и провеждането на Илинденското въстание. Водещи дейци като Киряк Шкуртов, Лазар Поптрайков, Христо Узунов ръководят чети, снабдяват се от български села и водят въоръжена борба срещу османската власт и гръцките андарти. Въстаниците се сражават под български знамена с надписи „Свобода или смърт“.
След потушаването на въстанието и след Балканските войни и гръцко-турската размяна на население през 1923 г. хиляди българи от Костурско са принудени да напуснат родните си домове. Те се заселват в Пловдив, Гоце Делчев, Асеновград, София и други населени места в България, където потомците им живеят и до днес, пазейки костурския диалект, обичаи и родова памет.
През 1930-те и 1940-те години в България се издават спомени и книги за Костурско, описващи страданията на българите след включването на областта в Гърция. Възпоменателни плочи, читалища и местни дружества като „Костурско братство“ съхраняват живата българска памет за региона.
Сподели:
